unpopular opinion за "Закуска в Тифани" и ако Мерилин беше Холи
+ Памела Андерсън има нюзлетър, а Алекса Чънг не спира да е адски яка
“Закуска в Тифани“ е филм, който просто остарява зле. Наскоро гледах екранизацията по романа на Капоти и ако дотогава бях възприела идеята, че “Закуска в Тифани“ е класическият холивудски ромком (или просто го свързах с едната иконична за киното отваряща сцена без да съм задълбавала), то след прожекцията не можех да се отърся от усещането, че го гледаме отгоре-отгоре и се прехласваме по грешните неща. Ако оближем топинга от красиви шейсетарски нюйоркски картинки, перли, Givenchy костюми, Burberry тренчове и саундтрак, който чудно пакетира всичко изброено - отдавна щяхме да сме забравили за тази екранизация на далеч по-комплексната история на Капоти (йеп, прочетох и книгата тези дни). Между другото в книгата разказвачът (Пол) е силно намекнато
гей - sorry to ruin that for you - но привличането му към Холи не е романтично по онзи начин и още по-малко сексуално.
“Закуска в Тифани“ винаги ще има визуалната си стойност на fashion филм; можем също да го видим и като някаква форма на феминистки пробив за времето си - Холи е център на случката (тя е случката!), а не е клишето за Manic Pixie Dream Girl, или просто женски персонаж, чиято роля е второстепенна като романтичен интерес на главния мъж; също е доста яко и напредничаво за тогава, че тя е (предполагаемо) ескорт, но и той по подобен начин финансира лайфстайла си (в екранизацията, не в книгата) - но дотам.
Стоя и се чудя, какво толкова романтизираме по плота на филма - 1) това, че двама души успяват да бонднат от раз на база споделянето на социален пласт и донякъде обща и сравнително нишова (ескорт) реалност - амииии не е толкова изненадващо, че намират комфорт един в друг; 2) или пък романтизираме саморазрушителното, биполярното и full-on нарцистично поведение на Холи, в резултат на травма - загубата на родителите ѝ като дете, чувство на вина за изоставянето на брат ѝ, брак на 14? - честно, един от най-некомфортните моментите за мен във филма беше липсата на реакция у Пол, когато Док му разказваше цялата история; 3) или пък романтизираме това, че въпреки че травмата на Холи се манифестира по всевъзможни начини в характера и начина ѝ на живот, мъжете около нея (както тя ги нарича rats и mega rats) или избират да не го регистрират и искат/вземат каквото може да им даде в този взаимноизгоден бартер, или я виждат като нещо изключително и крехко, което трябва да бъде “притежавано“ и така видиш ли, закриляно и спасено.
Има нещо много интересно във факта, че
Капоти е искал Холи да се изиграе от Мерилин Монро и е смятал това, че Одри Хепбърн е взела ролята за най-голямата грешка на каста.
Според мен е бил прав.
И не мисля така, просто защото съм про-Мерилин и про-Бимбо и генерално харесвам идеята за Бимбо 2.0 (който следи този нюзлетър знае). Не е и защото филмът щеше да е по-добър с Мерилин - нямаше да е. Единствената причина е, че ми се струва, че подобен избор щеше да направи филма по-правдоподобен, по-истински, по-верен с Капоти оригинала.
Когато гледаме Холи, ние виждаме Одри Хепбърн и нейната харизма
и лесно ѝ прощаваме всичко. В Одри няма и капка американско-момиче-от-средните-щати и тук не говорим за акцента, от който О Джей Бърман ни обяснява как се е отървала. Лесно се романтизира герой, когато той е изцяло пощаден от стереотипизирането, което съм сигурна би дошло, ако Мерилин Монро (с все суровия си in your face сексапил) беше изиграла роля на ескорт, пресметлив gold-digger, че и съучатник в престъпление. Ако на Холи/Одри можеш да избереш да повярярваш, че е достатъчно наивна да не се усеща за цялата история със Сали и затвора, то Холи/Мерилин едва ли щеше да получи този benefit of the doubt. Очарованието на Одри ръси с фейски тинкърбел прах историята на Холи и факт - красиво е, оптимистично е, романтично е по един бувкален начин - но прави от тази доста тъмна история за травма, несигурност, самота и страх от самотата, нещо което ще запомним с (различен от този в книгата) банален happy end - романтична сцена в дъжда и вече-отегчена-от-глупостите-на-тия-двамата безименна котка. Котката е ултимативно най-симпатичният персонаж във филма, ако питате мен. Иначе, расисткият скандал около японския съсед и тази роля на Mickey Rooney, e още една причина филмът да остарява зле, но да речем, че не е задължително да съдим продукцията по 2024 стандарти.
Така де, ако искате да гледате наистина сладка, класическа роматична история с Одри Хепбърн, гледайте “Римска ваканция“, а ако искате “Закуска в Тифани“ - прочететe книгата.
много Alexa Chung и малко други работи
🥞 Любимата ми съседка (хе-хе) Алекса Чънг (пазарувахме в едно квартално дели в Лондон) гостува на любимия ми подкаст - Are we on air? Беше ли малък празник като се събудих с този епизод? Беше! От него излязоха и новите ми любими професионални роли/направления/формулировки -
cultural curator и особено directeur d'ambiance™.
Пак Алекса Чънг беше наскоро и в любим нюзлетър, за който съм ви говорила.
🍔 И докато сме на нюзлетър тема - абонирайте се за Плънка, супер е - нюзлетър на приятелчето ми Еленко Еленков - идва неделно и наваксва по готин начин новините от седмицата. Миналата седмица разсъждава за изборите по начин, който не те натоварва, но те ориентира в обстановката.
💕 Ето кой още има нюзлетър → Памела Андерсън (помните ли броя за vibe shift, в който говорих за Пам и защо я харесвам) - ами “Добре дошла в Substack семейството, бебчи“ - следим и четем.
🫒 За пръв път чувам за зелена Michelin звезда, но лондонският подбор е топ.
⛓️ Не мога да спра да слушам Perfect Strangers (клипът също е мега), новия албум на Caribou и ремикс албума на Charli xcx (Полачек, бейби 💍).
🍧 Много ми е интересен този тренд, в който храната и модата си навлизат в териториите далеч повече и далеч по-концептуално от преди. Наскоро Jacquemus имаха NYC активация с някакви кроасани, а Nanushka имат готино кафе в Лондон и Будапеща (не като капана за туристи, който са Ralph’s и Prada в Harrods) + мега сладък кафе мърч, от който бих си купила за вкъщи.
🥭 MANGO ми е ACNE
Едната връхна дреха, която ще взема тази зима (ако не броим двете палта, които вече си купих 🤡) е кожен бомбър - иска ми се да е този на ACNE Studios, от който тръгна манията ми, но вероятно ще е този на Mango (повече в бюджета ми). 🥲 В Etsy пък намерих и тази версия, която ми дава най-правилните vintage вибрации и също е опция. За бомбъра, разбира се, ще трябва и тази House of Sunny чанта (кафявата е тук, а червената тук). 👀 Дебна Penny да пуснат отново мини несесерите си, които могат да се закачат на чанти (вече веднъж бяха sold out за минути) и си търся повод да се зарадвам с тази kitty шапка, от която тотално нямам нужда, но I’m just a giiiiirl. 😇 Беше крайно време за нова мини масичка и реших този път да вкарам малко цвят вкъщи.
За кожата една препоръка и толкова → Intensive Pro-Collagen+ крема на Esthederm, който като техен партньор пробвах още през март (шест месеца преди да го пуснат) и нямах търпение да дойде време да го препоръчам с две ръце и с най-яката кожа (без грим), която някога съм имала. Стумилура производство на петте вида колаген в различните пластове на кожата, което накратко означава, че активира естествената ѝ лифтинг сила (както NAOS правят - по холистичен и елегантен начин, а не с агресивни и чужди на кожата съставки).
Slay la vie, бебчета
Б.