какво е "вайб шифт" и колко такива можем да преживеем? 🌋
петък вечер вкъщи = нов брой по нощите.
Последната седмица ми е попкултурно антроположка, приятелчета - гледах Babylon и после Пам по Netflix. За целта на този ни разговор няма никакво значение дали сте ги харесали или не (даже няма и особено значение дали вече сте ги гледали), защото това, което е от значение в контекста на темата тук е, че и двете са истории за хора, които с различен успех преминават през нещо, което в попкултурния език ми попадна като “вайб шифт” - ама “вайб шифт” на глобално, генерално, помитащо, абсолютно-независещо-от-теб-и-дребния-ти-живот ниво.
Като цяло “вайб шифтът” е внезапно разместване в пластовете социална атмосфера и настроения, което прави така че много от елементите (дори пиларите) на предишната култура да станат ирелевантни за новата, и по-интересно ->
много от хората, които са имали значение за предишната култура (или дори са били лицата ѝ), да станат ирелевантни или дори комични в новата.
Та, да подложа с малко базова информация - Babylon е филм за онзи “soul-sucking” напън да си звезда в Холивуд през 20-те и 30-те (oh my! отварящото парти е може би любимата ми филмова вакханалия от последните години!), а Pamela, a love story е документален за Памела Андерсън, която лесно можем да осъдим за изборите ѝ, но предпочитам да се фокусирам върху това, че 90-те ги е живяла “на стероиди” и (евала от мен!) като някаква абсолютно безпардонна версия на себе си (а ние тук сега сме се сетили да се учим на това).
И в двете истории обаче големият конфликт, големият катарзис, голямата драма, туистът на туистовете, който абсолютно определя какво ще се случи по-нататък идват от внезапно събитие, което завърта колелото на глобален “вайб шифт”. Тук само ще вмъкна този текст на Allison Davis от преди около година и тази “анатомия” на трендовете от Sean Monahan, които правят супер интересна дисекция на концепцията.
Но да се върна на Babylon и Пам:
- в случая на Babylon Холивуд минава от немите филми към тези със звук (ето го тригърът на “вайб шифт”) и голяма част от досегашните звездите не успяват да се адаптират и да “оцелеят” в промяната - времето им е изтекло сякаш от днес за утре и от обекти на обожание стават такива на присмех;
- с случая на Пам се появява интернетът (ето го тригъртът на промяната) и секс видеото ѝ с Томи става първото вайръл видео, въобще (сигурно даже е допринесло за първите дни на интернета, защото знаете - много често порното дърпа иновациите). Тоест Пам и Томи са нямали начин да си представят измерението, мащаба на ефекта, който ще има една касета и как тя ще бележи имиджа на Пам поне до следващото размества на настроенията, до следващия “вайб шифт” (където според мен сме сега).
Хващате патерна! И защо това ми е толкова интересно - защото независимо дали ще го гледаме макро или микро, всички малко или много навигираме публичните си животи в този ролеркостер на културно-социални настроения, над които нямаме абсолютно никакъв контрол. Колко “вайб шифта“ можем да оцелеем? Колко, до момента, в който ще зациклим в лупа между носталгията по старото и често криндж опита да навигираме нова ситуация със старите си инструменти.
И дали по-коректният начин да делим поколенията не би бил не в интервали от години,
а от един глобален “вайб шифт” до друг?
sneaky links.
🤔 “Как така не мислиш за нищо?“
📻 Попадна ми този списък с “listening bar“-ове, които са много тренди в последната година (иначе тръгват от Япония през 50-те) и ми се иска и софийското аудиофилско място да беше вътре - Ж.
🚣 Ако имаш чувството, че трудно можеш да възпроизведеш конкретни спомени от пандемията и всичко е един някак замазано в съзнанието ти - не си само ти.
🥫 De-influencing тренда в TikTok май ми е най-интересният, родил се там дотук.
💵 Да се преместим в Ню Йорк и да си купим апартамента на Joan Didion!
🎉Искам да се избавим от терора на груповите чатове и Facebook ивентите за рождени дни - затова съм си харесала Partiful и мисля да го тествам веднага като ми се отвори нещо за хостване.
I can buy myself flooooowers,
ама (да бъдем реалисти) - тези си заслужават повече.
Sacred Wood by Kilian е изграден около митичното сандалово дърво от Мисор в Индия, използвано за ритуални практики, а на мен ми е малко като секси отвара за влюбване. Може да се отбиете в бутика на Estee Lauder на Витоша 67 или в някой от двата физически Delirium Exclusive, за да ви направят от супер луксозните им (както си трябва за Kilian) консултации. Sacred Wood онлайн е тук, а аз се вълнувам и за новия Can’t stop loving you.
този House of Sunny корсет от “рейсърската“ им колекция ми е в списъка от доста време - има го тук.
Оставям ви с езиците на любовта през тако перспектива - ей така, ако искате да си ги обясните нагледно или ви се налага да ги обяснявате на друг.
”Let me hold you like a taco” мен ме удря право в сърцето.
Биби
Ако някой ти е изпратил този нюзлетър и е взел, че ти е харесал,
абонирай се тук →