В уикендната програма на една жена, която си е занулила резервоара за социални контакти, ям паста 🍝 като за трима пред телевизора и прецъквам Netflix, за да попадна на документалния филм за Anna Nicole Smith и да си кажа:
Абе, колко още документалки за бимбота ще направят тези?
Отметнаха Мерилин Монро, Бритни, Памела Андерсън - готова съм да заложа един брой 00s Von Dutch чантичка, че Парис Хилтън ще е следващата.
Та, не можах да гледам “You don’t know me” за Anna Nicole Smith (оказа се, че бившето гадже, чийто абонамент точа, вече не го плаща 😢) и все така не я познавам отвъд това, че съм чувала да я спрягат за “оригиналната златотърсачка” и съм я виждала в реклами на Guess, чиито дрехи не можех да си купя като тийнейджърка. Но това не е толкова важно, защото така или иначе повече ме вълнува, че самото съществуване на този филм още веднъж валидира, че сме в ерата на бимбо 2.0 и въобще преразглеждаме наратива около 00s бимбото и неговото еротизирано плиткоумие.
Защо трябва да ни пука дори и да не си търсим sugar daddy и да нямаме намерение да вадим пеперудените топове от тийнейджърските години? Защото това отваряне, ако щеш разкрепостяване на наратива и леко погледче отвъд “джъджа“, е полезно за всички, незасимо къде сме по мисловния спектъра от Велма до Барби. Същото води и до осъзнаването, че невъзможността на цяло едно поколение, в което мъжете съдят (ама иначе не биха върнали), а жените припяват, да види отвъд “платинената коса и големите цици” е направило така, че животите на всички онези прото бимбота да следват една и съща болезнена в абсолютната си баналност формула - светът ги обожава за кратко, докато не започне бавно и мъчително да ги разрушава. Шоубизнесът (като някъв символ на сбъдването на американската мечта) ги дъвче жестоко и изплюва.
От тийнейджърските години си спомням, че контракултурата (по дефиниция, ако си част от нея ти си нишов, ти си готин, ти не си като другите - все пак ни учеха, че най-лошото, което може да ти се случи, е да си като другите) беше да си анти-бимбо - широки дънки, широки тениски, анти-всичко-гърли - абе Аврил Лавин, a не Парис Хилтън. Реално, ти нямаше как да си някой със стойност, някой интересен, без да си анти-популярната култура, нямаше как въобще да съществуваш без повърхностното противопоставяне (най-вече) на ниво какво ще облечеш. Нещо, което обаче ужасно харесвам на културата днес е, че става все по-малко готино да се изкарваш готин, стъпвайки отгоре на някого другиго и това какъв е той, изваждайки от себе си на показ само характеристиките, които ти вършат работа, за да изглеждаш като директната му контра, като неговата алтернатива. Амин! Хората сме малко по-комплексни от това и няма нужда да си правим харакири, че топим кутре в различни събкултури.
В онези години имаше и някакво екстремно лицемерие в това светът да те натиска да си секси, но да те застреля като характер, ако вземеш, че случайно станеш - рязко да оттегли всеки инч уважение към съществото ти (много от прото бимбота, това не го преживяха добре, ако го преживяха въобще).
Време им е на наративи като този да минат няколко рунда с корекции. Новото бимбо има нов “ала 2023“ контекст. Бимбо 2.0 е прогресивно (понякога даже твърде ляво, ама знаете, че за да паднем в средата трябва да сме отскочили като пинг-понг от двете крайности, затова - имаме търпение), не се извинява за женствеността и сексуалността си, а мизогинистичните стереотипи ги обезсмисля като сама си лепи етикетите и си ги носи на челото (така например едно от лондонските ми бейбита наскоро стартира @slut.social, което си е женско (+non binary) пространство да си празнуваме всичко “слъти” и да си размятаме ей такива мемета).
Ако прото бимботата са бели и руси секс бомби - Бимбо 2.0 е супер инклузивно - мъжки бимбота (himbo), non-binary бимбота (thembo), драг бимбота (отдавна сме разбрали, че няма по-добър начин да детронираш стереотип от сатирата), дарк бимбота (аз тук се слагам 😀) и така нататък, докъдето ти стига въображението. Ако се чувстваш бимбо, можеш да си бимбо.
Бимбо 2.0 идва малко след милениалската ни girlboss ера като някакво осъзнаване, че hustle културата не е всичко, и може да си умно бимбо, ама не е умно да си burnout бимбо. Пък и бимбо феминистка може да си (не ме целете с камъни).
Не си вирее без критика бимбо 2.0 и мога да си представя как лесно (пък понякога и с право) можеш да намериш за какво да разкостиш всяко “бимбофикация“ видео в TikTok - как така бимбо 2.0 е антикапитализъм, ако се захранва от всичкия тоя консумеризъм, който бимбо лайфстайлът изисква, например? Ако обаче едни виждат бимбо 2.0 като шамар по феминизма (всичкият тоя напън бил за мъжкия поглед и внимание 🙄), аз избирам да мисля, че в характера на бимбо 2.0 е да го прави за себе си и мога да видя как посланията му и ей това “оунване“ на собствената сексуланост могат да се припокрият с доста от феминистките такива и да завземат още територия да бъдем оная супер директна весия на себе си, която сме в гърли чата, ама да сме нея и извън това безопасно пространство.
А иначе, ако си спомняте “вайб шифта“, за който писах след като гледах “Вавилон“ и “Пам“, е вече нямам никакво съмнение, че сме в центрофугата на един такъв.
AI и онзи червен цял бански.
👀 След Сидни Суини (най-якото Бимбо 2.0, а?), сега и Памела Андерсън има колекция бански с Frankies Bikinis.
🤖 Един текст в Harvard Business Review, който да ти помогне да разбереш дали и как кариерата ти може да е в безопасност от AI в бъдеще.
🤔 Наскоро се чудих защо чатя с толкова много грешки, а иначе мога да пиша правилно (мога, наистина 😀).
🍷 7 нови ресторанта в Лондон в списъка ми и въобще сайт, на който вярвам за хубавото в града, ако ще се отбивате.
📻 И понеже неделите са за споделяне на музика с приятели - ето едно русо гот Бимбо, което ми е на repeat.
⛰️Последен ден да се включите в играта ми за планинско кефче в хотел Гела - искам на някой готин да го дам това, а тук сте ми най-готините.
von “broke“ 💸
В момента в Answear има толкова яки неща, че ако се разорите, не се сърдете на жената, която си е добавила едни 68 продукта в любими (здрасти! 🤡). Ако сте гледали Instagram лайва ни с Глория, то знаете колко луда съм по този лилав костюм на Rotate. Пак там показахме една 00s бяла Von Dutch чантичка, която отиваше на всичко, но като за Бимбо брой - лилава и плюшена повече ми пасна тук. Сандалите са Karl Lagerfeld и ми дават машмелоу “вайбс“ при формата като бих ги комбинирала с оранжевата чантичка с много джобове, която Гло хареса. Оранжевата рокля пък я взимам заради голия гръб.
Наскоро приятелка много ми препоръча Period Power като книга (да, в Answear има и книги, включително тези на The School of Life), която да ти помогне да извличаш най-доброто от различните моменти на цикъла си и да гледаш на хормоналното си лимбо като суперсила, а не като бреме. Всичко останало в горната селекция съм си харесала от &k amsterdam, който ми е любимият бранд от домашната секция.
Хормонален баланс и розови чехли с пера за вас,
Би(бимбо)
Лооооов! More of this content please!!!