Too much uncertainty is chaos, but too little is death
е финалният ред от глава в The lion tracker’s guide to life, която четох наскоро. Главата се казва The call - да, знам, много дълбоко като за петък вечер. 👀 Хората много обичаме да виждаме знаци, да интелектуализираме някакви баналности в послания, да си флиртуваме с онова усещане, че има някакъв вселенски план за нас и нещата всъщност си вървят по тоя план - просто са забравили да ни брифират, ама иначе всичко е точно и в някой момент обеееезателно ще се и усети точно. Много е важно да се чувстваме част от нещо по-голямо, защото иначе звучи адски, ама адски тъпо да сме просто някаква (дееем, единствената!) форма на живот, която плаща данъци. Иууу.
Да вирееш елегантно в абсолютен хаос (да се разбира в уравненийцето на живота ти да има толкова неизвестни, че да не знаеш откъде да го подхванеш) изисква не просто да можеш да толерираш дискомфорт, а да развиеш някакъв кинк към него. Като мисля за хаос, го мисля като звук. Звучи ми малко като Шнитке. Или ще ти докара тридневна мигрена, или оргазъм - няма средно и това, което няма още повече е гаранция какво ще стане после, като пробиеш през хаоса. Умът е неуморима машина за сценарии, а неизвестното е страшен тригър - Cole Schafer хубаво му дава картинка:
Fog itself can't hurt you.
It can't suffocate you.
It can't swallow you.
It can't cock back and sock you.
Yet, fog is creepy. Terrifying, even. There's a reason you see so much fog in horror movies. What's horrifying about fog isn't the fog itself but the uncertainty that fog represents. Three feet in front of you could be a flesh-eating werewolf or a cuddly litter of puppies. But, you will never know because of the fog.
Иначе, едно от по-готините неща, които може да се тренираме, за да си виреем елегантно и в мъгла и в слънце, е като изпитаме някаква интензивна емоция да разбием на гранули (така наречения) чадърен термин (the umbrella term), които автоматично ѝ лепваме и да потърсим поне две по-конкретни думи, които описват как реално се чувстваме. Ей така, на нас да ни стане ясно и да си се усетим къде сме емоционално. Да речем няма да си кажеш, че си тревожен (или енкзайо 🐇, както аз обичам), а ще разчовъркаш дали “под чадъра“ си уплашен, объркан, скептичен или нещо друго. Пак така терапевката ми се опитва да ме отучи да казвам, че просто съм happy от нещо, а да разбера това сега какво означава - че съм развълнувана ли, ама може и спокойна да съм, или доволна, или пък облекчена, ама може и благодарна - въобще, какво е това happy, Биляна?
🤤 Зеленият Jaguar на Даяна (от 1987) и други линкове.
👀Възможно е да съм загубила твърде много време да разглеждам какво (и за колко) са разпродали от инвентара, декорите и гардероба на The Crown. Кой си купи фасадата на 10 Downing Street за 10k паунда и защо, питам? И аз си взимам неща “ей така, да си имам“, ама фасада…
⭐ Наскоро гледах Priscilla на София Копола (идва и в България на София Филм Фест - 7/10 от мен) - стана ми интересен този казус, които са имали около височината на Елорди, който аха да е “твърде висок за Холивуд“ - няма нищо, щяхме да си го приберем в Народния.
🥲 От седемте вида почивка, покривам преко сили два.
🤡А аз се мислех за оригинална като бях написала в Hinge, че търся an еlite cuddler, who loves a good banter. Явно не.
💄Любимата ми beauty авторка с критичен и малко кисел анализ на всички реклами от индустрията, които се появиха за приблизително 7 милиона долара (всяка) по време на Super Bowl.
❤️Perfectly Imperfect, които са любим нюзлетър, в който готини хора препоръчват неща на напълно хаотичен принцип, си направиха социална мрежа - нишово е, едва ли ще пробие, ама ми е доста яко да чета кой на какво се кефи без контекст и без алгоритъм.
🔥Hackney бебчето Charli XCX (аh-ha, Barbie, you’re so fineee) сякаш е доста по-яка, отколкото предполагах.
🍿Изгледах (най-после) Poor things и това за мен е най-задълбоченото (просто супер добро!) ревю, което да се прочете за него.
🎙️Какво става и защо всички си записват подкастите в леглото?
🍷 Готина хронология на girlblogging-а (разгледан малко като попкултурен жанр) и теории какво става и ще става с него.
🇯🇵 Честно, нямам търпение да гледам Perfect Days на Wim Wenders.
🏍️90s babes
Изтръшкала съм end of season офертите във Fashion Days, за да ви кажа, че този кожен тренч е нещо, което и внуците ни ще искат да носят. Личното ми залитане по “рейсърските“ якенца пък няма край, ей това на Koton (мега бюджетно и в правилното цветово комбо) влиза в селекцията. Блузите с паднало рамо ще са 🥵 тази пролет и ако трябва да взема една - ще е тази. На златния панталон не можах да кажа “не”, особено когато вече имам тази златна Diesel чантичка, която навсякъде е sold out, освен тук. Коланчето, за да прекалим, мъничко само. 🤠
Излизайте в петък вечер, не като мен.
хх,
Биби