Събота, 3am - с берлинска диджейка, с която точно сме се запознали се оказваме гушнати на поза ембрион в кола, която ни вози към Полковник Серафимово. Мари Лу ще пуска в 7am на sunrise сцената; aз работа там нямам, но нямам и базов инстинкт за самосъхранение и съм решила час след като съм се прибрала от Мадрид да направя бърза багажна рокада - заменям Парис Хилтън фитчето за едно кинки гащеризонче - и да “се пусна“ до Meadows. Колко му е?
По завоите сме като топки за петанк и се разбуждаме - “храним” малко по берлинското летище (толкова е зле, че има подкаст за колосалния провал, който този проект е), пита ме за пет-шест думи на български и си записва “благодаря“, “любов“ и “череши“ като последното ѝ звучи японско. Тя е малко “енкзайо“ дали ще стигне навреме за слота си, а аз, която пак казвам - нямам даже базов инстинкт за самосъхранение - чета някаква статия, въпреки че знам, че в 10 от 10 случаи, в които си цъкам телефона в кола… ми става лошо.
Въпросният текст е този, който обяснява как имаме два нови любовни езика. Ако някак сте пропуснали момента с предишните пет - обяснявам, че Гари Чапман ги дефинирал в една своя книга преди години (в оригинал са така - words of affirmation, quality time, receiving gifts, acts of service, and physical touch) - и като че ли оттогава са нещо като версия на “зодиите” в контекста на връзките - тях се опитваме да напаснем и се надяваме да има съвместимост.
Та, новите два езика са
споделени преживявания и
емоционална сигурност.
И аз съм тук и за двата! Между старото (качествено време заедно) и новото (споделени преживявания) има тънката граница на това да ти се зарежда любовната батерийка, когато измислиш как с някого да си прекарате времето по вълнуващ начин или да ти става хубаво, когато някой го е помислил за теб. Не казвам, че не съм “да-си-лежим-на-канапето-и-да-гледаме-Лили-Роуз-Деп-в-червено-халатче” тип момиче, ама съм по-доброто момиче катo има малко усилие отсреща да се случи нещо, което ще се запомни. Като човек пък, който премисля точките (разбирай препинателните знаци) в съобщения, емоционалната сигурност е ей това, на което стъпвам отгоре, че да си живея живота в мир и да цъфтя и в другите сфери, отвъд любовната. А в момента нищо не ми е по-важно от… да си живея живота в мир и без напрежонка.
“Give me one of those laughs again, Joc”
🚩 От всичко, което прочетох за първия епизод за The Idol, единственият реално интересен коментар беше на The Dirt - на вас откриващата сцена напомни ли ви особено много на онази със Сидни и цветята в “Еуфория“?
🔈Дотук най-доброто от The Idol е този плейлист в Spotify.
🍘 Нямам търпение да се върна в Лондон и да тествам това приложение от създателите на Depop - ама за храна и с достъп до кухните на независими готвачи.
⛰️ Напомняне, че демоните ни мразят чист въздух. Излез на разходка!
🦢Не си личи на пръв поглед, но тази книга е критичен прочит на цялата корейска beauty култура с много интересен исторически контекст, включително как страната капитализа езика на консумеризма, в който винаги има някаква спешност, неотложност, а желанието за “подобрения“ се “продава“ като път към овластяване (или ако предпочитате empowerment).
🍆Защо всички правим кофти секс от Мария Ягода (български автор в Time?🤔)
🏃♀️ Още може да се регистрирате за Bioderma Women’s Run и следващата събота (17 юни) да бягате с мен и още няколкостотин жени по затворените за нас Фритьоф Нансен и Витошка - не мога да ви опиша хайпа, трябва да си го усетите сами на старта и ще сте зарибени завинаги. Дистанциите са 3 км (това всеки може да го избяга) и 5 километра, като има още “тийн“ категория и “Мама и аз“. Имаме си също благотворителен елемент, както и награда за най-добър костюм (моят е в процес на “сглобяване“).
🏳️🌈По-късно същият ден е и Sofia Pride (миналата година беше уау!), а шествието си е цял рейв.
🌼 И понеже 17 юни е денят, в който ще огреем всичко яко навсякъде, от 16.00 до 20.00 часа сме в Ботаническата градина на Hendrick’s Odd Party - билетите са тук - ще има коктейли с Flora Adora (новият лимитиран Hendrick’s джин с диви цветя), а преживяването ще напомня онова, което имах миналия месец в Gin Palace, дестилерията на Hendrick’s в Шотландия.
за някъде с палми 🌴
Взех ли най-кинки банския на Paramidonna - взех го и го обожавам. 🫠 За тялото в този бански съм си подготвила Photoderm ULTRA SPF 50+, защото най-доброто “бийч боди“ е защитеното “бийч боди“. За лице си ползвам Photoderm Aquafluide SPF 50+ - тук е без цвят (върши супер работа и като основа за грим), като има и тонирани варианти - светъл (на моя тен сработва супер) и златист. Réalisation пък си открих през 2020 и вече имам три техни рокли, които (без да преувеличавам) са любимите ми летни рокли и са на постоянна ротация. В момента имат намаление (25%) с код VENUS до 9 юни и аз определено ще поръчам още нещо, с все горната тениска. Малко по-сърфистки вайб влиза с 90-арски скрийнсейвър пуловерчето на House of Sunny, а тази шапка на Arket съм си я харесала за градски разходки с лондонско кафе на Бродуей маркет.
Хайде, пратете едно палаво “heyyyy” на някого
и да го откриваме сезона на кръшовете,
Биби