в този и много следващи животи
разказвам за индийските сватбени ритуали и церемонии, на които съм + малко за кликане от западния интернет
Преди точно седмица пристигнах в Индия. Поводът - сватбата на приятел в Раджистан. Откакто цялото преживяване започна, не спирам да имам една мисъл - колко вълнуващи нишки са всички тези приятелства, които създаваме сякаш от нищото. Как в един момент тези нишки, които тръгват от всеки от нас, се оплитат по съвършен начин, за да свържат хора, животи, култури, цели Вселени, които иначе трудно биха се докоснали.
Нийл е с индийски и немски корени, ние пък го срещнахме в Лондон; Дойл е индийка от традиционно семейство; двамата се запознават в Ню Йорк, но напоследък живеят повече в Мумбай - артисти са. Ако някой може да намери начин да свърже западната култура в най-съвременните ѝ проявления с традиционна Индия, и да го направи естествено, но и по напълно “свой” начин - с инсталации и пърформънси, които се редуват с местните сватбени церемонии - това са те.
Трудно ми е да опиша колко еклектичен беше миксът от хора, но съм уверена, че именно впускането с отворено сърце в света на другите, направи преживяването абсолютно уникално за всеки от нас, независимо от поколението, независимо от паспорта.
Ако искате да видите за какво говоря, хвърлете око на хайлайта в Instagram профила ми (ще продължа да добавям в следващите дни), а за тези, които искаха да разберат повече за церемониите, надолу разписвам накратко основните такива, така както се проведоха при нас и така както ги разбрах (освен тях имаше и допълнителни, малки ритуали, в които участваха само отделни членове на семействата).
MEHENDI
Церемонията се случи в първата сутрин от двудневните празненства и беше един вид официален старт. И като казвам старт не си представяйте нещо лежерно - директно от сутринта се започна с музиканти, тъпани и танци като в пика на всяка западна сватба, на която съм била. Ритуалите по време на тази церемония са част от “solar shringar“, което са 16 стъпки, с които булката се разкрасява и подготвя за брака като това е обвързано с богинята на красотата и плодовитостта - Lakshmi. Ръцете и краката на булката и младоженеца се изрисуваха с кана, а после и тези на всеки от гостите, който също искаше. Това, което не знаех е, че каната се смята за естествен охладител, а според митовете, колкото по-тъмен стане резултатът като изсъхне, толкова по-дълбока е любовта на партньора ти към теб. Дрескодът ни тук празнуваше любовта на идийците към цветовете и трябваше всеки от нас да направи colorblock - независимо дали в западни или традиционни индийски дрехи. В същото време булката и младоженецът въведоха червеното, което е основен сватбен цвят в индийската култура.
TILAK & GODBHARAI
Това, което разбрахме е, че сватбените церемонии в Индия се менят с всеки километър, но централно място в тях винаги заема отдаването на почит към предците и търсенето на благословия от най-възрастните членове на семействата, които имат съществена роля в тези две церемонии. Tilak означава следа и докато се изричат мантри на санскрит се подготвя червен пигмент, с който да се маркира челото на младоженеца. Ритуалът изпълняват възрастните от страната на булката и символизира приветстването на младоженеца в семейството. Godbharai пък е обсипването на булката и младоженеца с подаръци (прави го майката на младоженеца), които се оставят в скута на всеки от тях и символизират любовта и благословията на по-възрастните.
SANGEET
Любимата ми част! От санскрит означава музика и това е същинското парти в една тукашна сватба (само ще подчертая, че партито е сред първите събития, тук още дори не сме ги оженили). За тази вечер подготовката беше голяма, защото имаше своеобразно танцово състезание между страната на булката и тази на младоженеца. И като казвам танци, знаете - в Индия ги приемат сериозно - толкова сериозно, че имаше хореограф, с когото се репетираше предварително по zoom и от секундата на пристигане в замъка. Много хора излязоха на сцената в различни формации - имаше танц на братовчедите, танц на най-добрите приятели и така нататък, микс групата от Лондон, Ню Йорк до София, Белград и Скопие също не се изложи. Разбира се, имаше танц на булката и младоженеца, а дрескодът беше индийска гала вечер, което направи цялото нещо да се усеща много боливудско.
HALDI
Куркумата има много специална роля в индийския дом, затова и ролята ѝ в сватбените ритуали е съществена. Идеята тук беше да се пречистят душите и телата на младоженците като биват изкъпани (буквално) от глава до пети с паста от куркума. Всеки можеше да ги докосне и оцвети, което е знак на неговата лична благословия. Вярването е, че куркумата предпазва от зли духове, но също така бъдейки антисептик, се смята, че пази от болести, главоболие, дори тревожност в големия ден. В последствие включихме и пудра в други цветове (Holi традицията) като буквално се целихме един друг с нея. За тази церемония жените носихме сари, а мъжете курта в шафранов цвят. Това, което не беше част от традицията е церемонията да завърши с всички нас, скочили в басейна..., но мисля, че добре надградихме! 😀
BARAАT
Най-внушителният момент в основната вечер е парадът на младоженеца към булката. Традиционно той се появява на кобила или на слон. Ние, неговите приятели и семейство, бяхме част от парада като трябваше да му проправяме път с танци и въобще да вдигаме възможно най-много шум (за да е възможно най-здрава връзката на влюбените), докато свири парадна банда (Band-Baaja). Майката на булката посрещна цялата ни група, сложи на младоженеца отново tilak (маркира с червено челото му), след което каза молитва и го приветства. Тук Дойл чакаше Нийл на върха на кула (все пак сме в замък), от която се спускаха десетки метри от червения ѝ воал и не мога да си представя нищо по-приказно. Ние пък вече бяхме облечени в индийски традиционни празнични дрехи - моята си я взех от Делхи като се спрях на lehenga - пола с много тюл за обем, шал и кропнат топ, обсипан с камъни.
VARMALA
Веднага след Baraat следва Varmala, когато булката и младоженецът си разменят две неща - гирлянди от цветя и огледала - първото символизира красотата, а второто абсолютното приемането на другия такъв, какъвто е, без условия.
KANYADAAN & PHERAS
Това са двете церемонии, след които двойката е вече семейство. Едновременно са много интимни - мисля си, че беше рядка възможност да наблюдаваме нещо толкова лично - но и много тежки - водят се от духовни лица и на санскрит, като продължиха от 1 през нощта до изгрев. Идеята е да се свържат двете семейства пред боговете и предците им, защото в индийската култура бракът е много повече от съюз между двама. И много повече от свързването им само за един живот - имаше редица ритуали, които се върва, че ще водят душите им и ще им помагат да се намерят и в следващи животи.
Започва се с Kanyadaan, което e церемония, която стъпва на връзката баща-дъщеря. Бащата “предава” дъщерята на бъдещия ѝ съпруг като предава и отговорността за нейното щастие, а съпругът обещава да ѝ осигури поне толкова добър живот (с надежда за още по-добър), колкото този, който бащата до момента ѝ е осигурявал. Всичко това се случва около свещен огън (Agni) и всеки предмет или движение имат символика.
Pheras пък включва ритуалните обиколки на двойката около огъня, оттук нататък те не се отделят един от друг (в дните преди сватбата спяха в различни крила на замъка). Следват седем молитви Saat Pheras, които са за здраве, любов, заедност, сила и др. След края на този ритуал Нийл и Дойл са свързани за (както вярват индийците) 7 живота (Saat Janam). Тогава булката минава отляво на младоженеца, страната близо до сърцето му, а при пътя на косата ѝ се слага червен пигмент, който символизира вече омъжената жена.
Летищни линкове (малко, ама от сърце)
🍴Как TikTok “изяде“ интернета?
💌 Стана ми интересно как са стигнали до “суайпването“ като запазеното движение на Tinder.
🧑✈️Топ рекламата на British Airways с нишови, но и истински причини да летиш от UK нанякъде.
На летящ старт за Black Friday 💸
👢От няколко седмици рефрешвам и чакам модела на UGG с платформата да се появи във Fashion Days - вече го има - точно навреме за началото на техния Black Friday (утре, 7 ноември, след 7 сутринта).
🎒Добавям едни бели хавлиени чорапи и този колежански елек, който мисля да нося върху ризи.
Substack пищи в розово, че надвишавам имейл дължината → затова - влизайте в седмица екстра като на Baraat и го празнувайте този живот.
Биби