някой път. 🧃
поле, куб, стълба, кон, цвете и recession-core.
Винаги съм завиждала на хората, които просто решават и пишат. Онези, които вливат в системата си двойно еспресо и изливат балсам за душата, ама не е трябвало да изтискат своята за него. Правят го чисто, безопасно. Завиждам на същите, които могат да седнат с изправен гръб в кафе на стол, при който нито формата следва функцията, нито обратното, после да подравнят тефтера с лаптопа по начин, който ОCD мозъкът ми усеща на ръба на еротичното и просто да пишат. Сериозно, как?! Може ли и на мен от същото?
Всичко хубаво, което някога съм написала, съм платила скъпо със синини по сърцето. Всичко хубаво, което някога съм написала е било написано, сгъната на скарида. Всичко хубаво, което някога съм написала се е усещало хубаво за пет минути и после съм го намразила като прахосъбирачка (пластмасов сувенир от състояние) и натикала в drafts за някой път.
Някой път не е момент в бъдещето, за който си пазиш специални обувки, някой път е неуговорена среща с теб си, в момент, в който търсиш сканирано копие от актa за раждане и последното, което ти трябва е някой път да те засмуче в емоционалния си вортекс и да потънеш. Някой път, обаче - потъваш и осъзнаваш, че плуваш по-добре, отколкото плуваше предния път. A win is a win, бебчета.
Ако животът е all-you-can-eat бюфет, един път ще е френски донът и шампанско преди 10 сутринта, друг път ще си във многофункционално фоайе - ще развиваш правоъгълно масълце и мажеш ягодово сладко с консистенция на контактен гел за лазерна епилация. Ако пък по спектъра между двете не можеш да калибрираш къде се намираш - ултимативният интикатор е
тоя портокалов сок фреш ли е или от кутия?.
При индикаторите на добрия живот, фрешът е от по-очевидните такива. Иска ми се да имах така развито небце и за друг тип сигнали от средата, но човек не може да си избира талантите. 🤡
Иначе, бях разказвала на едно от английските си приятелчета как в някакъв момент,
баща ми минаваше през фаза, в която беше решил, че ако преди училище пия сурови пъдпъдъчи яйце и ям орехи ще бъда както се отнася → по-здрава и по-умна.
Не мога да засека с точност дали режимът е дал резултат върху здравето и представянето ми в образователната система, но до ден днешен стомахът ми се обръща и небцето ми изтръпва по особено неприятен начин при мисълта за пъдпъдъчи яйца, а към орехи съм алергична. Иначе, коментарът на приятелчето ми беше нещо от сорта на това,
че на Балканите ни хранят да оцеляваме, а не да се радваме на живота.
За баланс на системата препоръчвам резидентно място за шампанско в хладилника, ей така за някой път на закуска (+ иска ми се да вярвам в това).
link roundup.
Идеята, че хората не ставаме по-добри се усеща особено некомфортно в момента.
Малко по-интересен текст (от седем експерти) за летните fashion трендове - всичко води към recession- core.
Доста симпатичен “ап“ с таро дек (много ми харесват илюстрациите на Rachel Howe, нюйоркска артиска) - простички спредове и дневник, в който можеш да си запазваш кога, какво е намеквала Вселената.
Преди време покрай “Плънка“-та на Еленко ми попаднаха тези 12 пилара на майндсет, който се опитвам да култивирам около тренирането и спорта.
Наскоро ми попадна отново и този тест, който едно от беститата ми направи преди години и беше основа на много дълбок разговор - представи си поле, куб, стълба, кон и цвете.
(forever staying) in my chrome era.
Изглежда сякаш никога няма да изляза от chrome ерата си - нещо за дома и няколко чифта жестоки обувки - токчетата с корсет елементи са били a thing през 90те и се завръщат - тези са Jimmy Choo; балетните пантофки на Puma правят подобен скок във времето. Два по-еджи модела на Camper - сандалът на миналото ми лято (имам ги в розово и ги планирам в сребърно) + мериджейнки за cool kids. Ако има едни очила, които ще нося това лято - тези са. Чармът чантичка ми “продава“ моментално Diesel колана, а чехъл с платформа е още един намек, че 90те са пика на model off duty вибрациите.
И ако блясъкът е във фитчетата и обувките - той е и в косата - TRESemmé пуснаха нова серия TRESemmé Lamellar Shine - шампоан и баласам - тествах, харесах, че и написах едно материалче за вайръл италианското каре (в стила на Leslie Bibb от The White Lotus) - ето как “Бибче носи bob-че“ (цитираме бестито ми Мила). Подобен по-масивен аксесоар за коса пък си търся от години, има го и в сребърно, и в златно.
пак бягаме, защото е мега яко. 🐆
Голямо щастие ми е да разпространявам любимото си хоби и някак за шеста поредна година се включвам в BIODERMA Women’s Run (a това му е седмо издание). Ако се чудиш какво “закача“ толково при бягането - за мен са пеперудите в стомаха на старта и колективният адреналин на тези стотици badass жени, които са дали обещание на себе си и са там да го избягат това трасе. И ще го!
Казват, че начинът да си сериозен с бягането е да имаш дедлайн - да знаеш, че до даден момент трябва да избягаш дадена дистанция - да се запишеш на рън е такъв тип дедлайн - регистрирай се на дистанцията, която усещаш като леко разтягане на комфортната ти зона - 3 км, ако не си бягала никога и искаш BIODERMA Women’s Run да е началото на любителското бягане за теб; 5 км, ако генерално спортуваш и си готова да потренираш малко преди ръна на 14 юни (времето е достатъчно, за да започнеш да бягаш дистанцията комфортно). Има още тийн бягане и любимата ми категория “Мама и аз“ - няма тротоар или подлез, който да се опре на софийските майки - със сигурност 3 км трасе през парка не може да ги уплаши - всяка година се включват както участнички с детски колички, така и такива с малки деца (може до 12 години).
И тази година обнових бегаческия си гайд за ентусиасти - оттук можеш да го свалиш на .pdf (удобен за четене на телефона). Правим ли го? 🏃♀️
Slay la vie и 90s Ralph Lauren за вас, бебчета. Кой нормален не си изяжда пуканките преди филма? 🙄
Биби
Ах толкова ми е познато това чувство да не харесаш нещо, което си направил след определено време.🥲 Благодаря ти за всички статии, всяка една е вдъхновяваща и пълна с интересни и полезни линкове и идеи! ♥️
📄