😴, "джапанди" и Бъркин за простосмъртни
Спането ми е хоби 💤
Ноември 09, 2021
Преди няколко броя погъделичках темата за съня. Оттогава си мисля колко особена връзка имам с нея. Та, да ви разкажа накратко.
Историята започва оттам, че най-яркият ми спомен от детството (като цяло съм човек с ужасна памет и нямам много) е повтарящ се кошмар, който сънувах в продължение на години. Години! Започваше със звук от звънеца на входната ни врата - петгодишната аз тичам да отворя (вземам с финт острия завой в коридора, докато пътеките (все пак сме 90-те) се набират под краката ми като торта с бишкоти). Пред вратата се появява непозната жена, която с някаква сила (не физическа, а по-скоро като магнитно поле) ме тегли към себе си без да мога да противодействам. От другата страна се появяват родителите ми, които гледат в ужас как се отдалечавам без да могат да направят нищо. Сънят се повтаряше съвършено еднакъв периоднично.
Не знам как се справят с такива ситуации в момента, но през 90-те се лееше куршум. 😀 Леенето, уви, само донякъде свърши работа. Спрях да сънувам Съня, но започнах (честито на родителите ми 🏆)… да ходя насън. Майка ми беше станала експерт в това как да опазиш някого да не се самонарани насън, докато все пак не го будиш, защото се твърди, че не е ОК. За късмет насън имах основно интерес към разтребване (изхвърлях някакви неща в боклука) и преобличане. Да ви кажа, доста е объркващо да си си си легнал с една пижама и да се събудиш с друга. 🤔
Някъде в тийн периода тези епизоди приключиха.
Пак там тотално загубих способността си да сънувам, или поне да помня сънищата си. Успокоявам се, че така определено е по-добре. Е, имам едно бивше гадже, което твърдеше, че говоря насън, но все си мисля, че тази история е долна манипулация, защото някак все “правех” крайно нелогични самопризнания, които на него му изнасяха.
Цялото ми това дългогодишно неразбирателство със спането, ме направи “нощна птица“. Просто не исках да си лягам, така да се каже - не си изкарвах добре спейки. Нощна птица съм и сега.
Сънят обаче вече ми е безопасната зона, направо ми е механизъм за “справяне” с всичко без значение момента от деня. Тъжна съм - лягам си. Нервна съм - лягам си. Студено ми е - лягам си. Скучно ми е - лягам си. Веднъж гаджето ми ми подари тениска с надпис “спането ми е хоби”. Ами, не е лъжа.
Лудо нещо е подсъзнанието, а?
този кадър ми го направи Златимир Араклиев
за последната кампания на Fashion Days.
Какво още…
🎙️ В сряда Алис ще прави лайв с Кирил Петков (в 20,00 часа), а ГЍ имат нов епизод, в който коментират кандидат-президентите (е, тука е страшно, хора 🤯) и програмата на Продължаваме Промяната.
🥐 Купете си билети за French Dispatch на Киномания (докато има) или го чакайте на 19-ти да тръгне и в другите кина.
🖼️ После четете за истинския арт дилър, вдъхновил персонажа от филма.
🛋️ Да не кажете после, че не съм ви казала за Japandi.
☕ Ако отида на събитие от живия живот, ще е на това.
🗓️ В KO-OP ще има преглед на българския дизайн, групова изложба в рамките на дизайн фестивала MELBA.
GOODIES 🍑
(леко позабравената рубрика от блога мигрира в нюзлетъра)
🕯️най-добрата коледна свещ от ZARA HOME в Paradise Mall (или онлайн, но доставката е 9.99 до офис на Speedy), 29.95 лв. Усеща се точно като току-що да сте изпекли една тава джинджифилови курабии; купувам я за трета поредна година.
👜 Birkin Bag-a на MANGO, който трябва да се дебне, 39.99 лв.
Saved…
🕸️ През 1995 NASA тествали способността на паяци да плетат мрежи докато са стимулирани с различни интоксикиращи агенти и положението с кофеина не е добре. Понеже “си нямам друга работа“ изрових оригиналната статия.
🍬 Да ви върви по добър вот тази седмица,
Биби