2018. Някаква индустриална зона в северен Лондон. Складове с номерация - 9B, 12C, после 22E - мрънкам, че подредбата на числата няма никаква логика и защо тия складове не ги номерират на принципа на улиците. Не сме сигурни кой точно е “нашият”, май беше 11-нещо-си. Мрънкам и че ми е студено - под палтото съм с латексово боди, което скърца на всяка крачка. Очарователен детайл е, че мириша на бебешка пудра, защото ми трябваше една шепа такава, за да успея да се напъхам във въпросното боди. Улиците между складовете са като някакъв дистопичен лабиринт, а аз прясно съм изгледала първи сезон на You и тотално мога да си представя как Джо Голдбърг следи дезориентираните ни ала “абсолютно-не-знаем-къде-се-намираме“ движения на някоя камера. Няма никого освен нас двамата, което в тази ситуация едновременно ме успокоява и ме напряга. Ще го намираме ли това парти или така за нищо беше цялата гимнастика с бодито?! След един рунд скандал “ама-как-така-не-помниш-кой-номер-е?” минаваме покрай метална врата, която вибрира от техното вътре.
В онази точка сме, в която и да не е нашето парти - влизаме.
След металната врата има тесен коридор, в който десетина новодошли се разсъбличаме до каквото се иска тук - “латекс, кожа, PVC, вериги, харнеси или нищо”. Както се шегува една приятелка - да си възрастен в този град изисква изненадващо много “косплей“ - само Tesco няма дрескод. Сякаш имаше някакъв дим, но може и да е бил облак бебешка пудра като съм си свалила палтото. Ситуацията е - пъхаш малко кеш за джин с тоник в ботуша и се вливаш в тия 200 човека в черно, които след 8 часа ще са направили по 20 000 крачки пред пулта. Истината е, че ако мога всяка седмица да танцувам полугола сред хора, “стайлнати“ като от секси Mad Max - ще.
Цялото пространство е абсолютен мултисензорен стимулатор по някакъв тъмен кинематографски начин - без излишни светлини, без фестивалния вайб на други партита с кинки дрескод и чийзи диско, които се усещат повече като гимназиален Хелоуин, отколкото като наистина секси рейв. Не спирам да повтарям колко брутална е музиката, докато се отдалечаваме от едната зала и техното постепенно заглъхва за сметка на някакъв ембиънт. На фона му се чува специфичният звук от spanking paddle по латекс или гола кожа, примесен с ритмични стонове от едната страна и гласове на хора, които просто нещо си говорят - от другата.
Ако беше сериал, щеше да има от онези надписи [Indistinct chatter].
Общият вайб е, че едновременно се случва супер много, но и сякаш нищо кой знае какво не се случва. На никого не му прави впечатление, всеки си е в неговия си филм. Някои в тяхното си порно. Правилата могат да се сведат до две съвсем прости -
“consent” във всяка интеракция и “don’t be a 🍆”.
Точно това Klub Verboten парти преди пет години беше първият момент, в който видях как този сегмент от клубната сцена, който е някъде на интерсекцията на техното и секс партитата, става все по-малко нишов и резонира с някаква порода хора, които попадат там по различни причини (дали заради ония 20 000 крачки, които споменах в началото; дали заради секса; дали заради комбото от двете), но остават най-вече заради усещането, че са на място, което си функционира гладко, извън социалните разбирания за “нормално“ (ако щеш дори само на ниво какво са “нормални“ дрехи, с които да излезеш). Интересно е и, че за тези хора екскузивността на олдскул секс клубовете, “eyes-wide-shut” наратива или транзакционния характер на суингърските партита се усещат off; дори партита, които от десетилетия съществуват на границата между кинка и мейнстрийма като Gegen (Kit Kat) и Torture Garden, са вече някак ирелевантни. Все едно има нов подход и той е супер естествен и инкузивен, без комплексни условия, без дефиниции.
Ако нещо ще дефинира някого, то е всеки сам себе си. Ако нещо (въобще в живота) ще дефинира връзките, секса, то е какво ти харесва и какво работи за теб и човека (хората) ти. Независимо дали навигираш ситуацията сингъл или си някъде по спектъра от моногамни до версия на поли взаимоотношения (оставям линк към блога на приятелката ми Ребека, която е relationship coach и е направила готина разбивка, ако се чудиш кой сетъп е за теб), това, което разбрах е, че много можеш да научиш и да прилагаш в твоята си структура, ако не съдиш, а вникваш и разбираш начина, по който тези около теб се обичат. И вярвайте ми - нищо не може да те научи по-добре на комуникация в моногамната ти връзка, от това да видиш нивото на комуникация и как това се прави в успешните етични поли такива. Букавало ми отвя ума. 🤯
Така че, без джъджи-джъдж в обичането, приятелчета. И да си знаете, че любовта си е готино клише, но ако по някаква причина начинът, по който изглежда клишето на другите не е “вашият“, винаги може да си направите различно и по мярка.
digital distractions.
🧶 Имам някакво слабо място за историите на хора, които откриват страстта си към едно нещо и като ти го разказват звучи като най-якото “нещо“ на света - тук имаме фотограф, станал дилър на килими, снимки на килими в багажник на мерцедер и какво въобще е “персийски килим“.
🎙️ В духа на празника на обичането - подкасти, хоствани от двойки, защото си е друго да се разправяте на запис.
🍿Много ми е любопитно как законите ни ще се прилагат за web3 престъпления и това, че Hermes успяха да осъдят MetaBirkin NFT-тата е от първите по-интересни публични такива случаи.
👩🍳Бао книгата, която чаках.
💯Не знам как съм живяла без да знам, че тези “феномени“ си имат имена - тук съм за Baader-Meinhof ефекта, а целият ми живот е един голям Ostrich ефект.
👁️🗨️Тази разбивка на четирите вида “късмет“ има много (!) логика.
📚Литературен цитат за всяка минута от денонощието, буквално. Яко е.
🤭Това е само за хора с тежка обсесия по свещи.
… but make it kinky.
Panti е бранд (предимно за бельо) във Fashion Days, който изскача с доста кинки колекция, от която бих взела тези четири (някои ще кажат за Свети Валентин, аз ще кажа - и за парти 😆). Първото боди е тук, а корсетът тук (цък и за прашката), частите на третото сетче са тук и тук, а последният палав линк е тук. 🖤
Иначе това са моите (още) пет стотинки за какво е любов.
Бай, пуснали са нови серии на YOU в Netflix, “покривам” се за уикенда.
Биби