втора база вече била "травма от детството" 🍿
непопулярно мнение за комфорта, вино барове и новите нива в дейтинга
Тази седмица в нюзлетъра на Austin Kleon ми попадна изразът comfort work - един вид работата, която вършиш, когато искаш да вършиш някаква работа, но нямаш нагласата, мотивацията или дори понякога капацитета, които се искат, за да свършиш истинската работа, която имаш да вършиш.
Comfort work е работата, която ти е лесна и знаеш, че умееш - брои се за работа, защото все пак вкарваш усилие и отмяташ - но ти е ясно, че донякъде мамиш системата.
В култура, в който ни учат, че работата по подразбиране е дискомфорт, comfort work си е направо осиморон. И все пак - за пръв път получих израз, с който да наричам това противоречие от ежедневието си, което откровено ме мъчи и с което имам особено взаимоотношение по линията от “абе аз мързелива ли съм?”, през “procrastination, може би?” до “хайде днес да бъдем функциониращо звено в обществото, а?” (друго си е да започнеш деня от висока точка 😀).
Може би горното нямаше да резонира толкова с мен, ако нямах непопулярно мнение за комфорта. Призивите да “напуснем комфортната си зона” ми действат като ментос в кока-кола. Честно. “Религията”, в която чудесата (видиш ли) се случват извън комфортната зона, отдавна не е моята. Тя комфортната зона като цяло си е чудо. Никой не те учи как да си създадеш комфортна зона, ама отвсякъде някой те натиска да я напускаш. В моята “религия” - истинското, устойчивото и смислено развитие се случва, когато си добре; когато си в среда, която ти носи спокойствие и комфорт; среда, в която ти и зоната ти на комфорт растете в синхрон, без излишни ексцесии и сизифови изпълнения на всяка цена. И Маслоу ще ме подкрепи, да знаете.
Иначе казано - може да е 10/10, но ако не ми дава комфорт - не го искам.
Тук съм за:
comfort work comfort food comfort snuggle comfort listening comfort texting comfort love comfort Saturday nights comfort “каквото-те-прави-щастлив-ама-без-да-го-напъваш”
Иначе, Austin Kleon е автор на Newspaper Blackout - генерално преди години май от него започва целият този тренд с черните страници и единичните бели думи, които оформят нещо като поезия. После издава още няколко книги, с които продължава да монетизира комерсиалния успех на първата си - така работи светът - но ако питате мен, нюзлетърът му е по-интересен.
🍸от тези снимки “които само ние си ги харесваме“ - 35mm. Cheers!
Единственото по-късо от Лиз като PM е секцията с линкове този път
🥐 За който е в Лондон преди 13 ноември - Accidentally Wes Anderson са подготвили нещо в 100 Shoreditch.
👱🏻♀️Как се прави наистина “слийк“ опашка/кок?
🥡 Хареса ми този (малко хаотичен) разговор за икономиката на създателите на съдържание, лотарията на алгоритмите и обсесията ни по младостта.
🍷За пръв път чух за натурално вино, когато преди година-две един приятел ме помоли да купя за домашното му парти “биодинамично просеко“, сега всеки втори вино бар в Лондон е с органични/натурални вина - ако такива трендове са ти интересни, колкото на мен, и този текст може да е.
И като сме в темата: давам три от любимите ми вино бара в Лондон в момента (такива списъци искаме ли ги като отделна секция? 🤔)
Planque (букни на дългата центална маса)
40 Maltby Street (не правят резервации и работят след сряда)
Aspen & Meursault (с вина от недостатъчно представени във вино средите райони - имаха и български, аз пих интересно индийско)
Какво освен UGG?
🍫 Кафявото винаги ми е било по-топлата и благодатна за заигравки алтернатива на черното, тази година било и тренди (ще е супер и с UGG, които явно всички ще носим) - харесах това яке на .Object от EPIC във Fashion Days - 129.99 лв.
👖Ако Матилда Джерф носи дънкови поли - и ние искаме, съжалявам - чувствам се тежко инфлуенсната - тази е JJXX - 55.99 лв. в момента, пак докато върви EPIC във Fashion Days
Иначе, ако и ти ревеш на новия албум на Tаylor Swift - стискаме палци да е PMS, а не това, в което сме се превърнали.
Биби
Ако някой ти е изпратил този нюзлетър и ти е харесал, абонирайте се тук →