В последните седмици се опитвам да разбера как така изведнъж (ей така от днес за утре) милениалите сме новите бумъри, че и по-лошо - и с пръчка да пипнем нещо, абе даже само да си помислим за него - то вече е криндж.
Някак приех, че това - 💀- е новото за “смешно”, а ако ползваш това - 😂 - значи си на преклонна, по Gen Z стандартите, възраст (извинявайте, ако го разбирате оттук, ама ни “четат” все едно сме си плеснали личните карти по масата); приех също, че единствената форма на вълни в косата, която е приемлива, са дайсънските на Матилда Джерф; не драматизирам и грим естетики като glazed donut, glass skin, jello skin, dolphin skin (вие сериозно ли - 🐬?). Е, няма и да се шокирам, ако нещата продължат да ескалират и прогнозата на любимата ми анти-бюти блогърка, че следва cyborg skin, се сбъдне. Така официално ще маркираме еволюционния момент, в който късаме с човешкия си образ, ставаме аватари и заклеймяваме и без това несъвършени (според някои) човешки процеси като… видиш ли - остаряването. Това, което отказвам да приема обаче е, че през 2023 има пик на ейджизма онлайн и им треперим на тези - айде ще го кажа - WiFi линии по челото.
В последната седмица две неща около тази тема удариха по милениалския ми, уж все още здрав, разум. Удар първи: зачетох се в текст, който коментира драмата, която обществото има с възрастта (особено на жените и особено онлайн) и малко по-конкретно - на колко, според хората в TikTok, си вече стар. Статията дава за пример конкретния случай на Laurier (с половин милион последователи, 90% от които са жени), която след като споменава годините си, започва да получава предимно коментари (от други жени) колко добре изглежда за възрастта си.
Това нямаше да е такъв шок за мен, ако тя не беше на 29! Повтарям - 29!
Lаurier настрана - всеки път, когато чуя нещо такова по свой адрес съм във вътрешен конфликт как да го приема - част от мен се ласкае, че младоликите гени на баща ми в комбо с комплексната ми рутина (ей, не ги хвърляме тия пари на вятъра💸) не разочароват, докато другата се чуди какво очаква човекът отсреща - когато една жена мине 30, то моменално да претърпи трансформация
ала грозде → стафида ли?
Та, истината е, че подобни коментари казват повече за средата, в която живеем, отколкото за мен - а аз си избирам да стоя тук като живо доказателство пред света и TikTok, че съществува живот на пълни обороти и след 30. Сещам се и колко обсебени бяха хората да разберат на колко е Алекса Деми (Мади от “Еуфория“) преди няколко година. Защо? 🤷♀️
Вманиачаването на света по младостта не е исторически ново явление, но сякаш е крайно време да му направим едно ребрандиране на остаряването, което да тръгне именно от езика, от това как говорим за него, как се шегуваме за него, как брандовете говорят за него. Извънредно ми е интересна и връзката капитализъм-ейджизъм, защото реалността е, че никой няма да прави пари, ако сме задоволени как изглеждаме. И все пак - време е anti-age да отиде в 🗑️🗑️🗑️; битката с времето да си замине за сметка на играта с него; ако щеш да си избираме марки, които ни говорят не на “езика на стреса“, а на този на науката и то по елегантен начин (здрасти на Esthederm, от които за пръв път чух за age manаgеment, а козирожката ми душа не се стресира като има как да менажира).
Още нещо, което ме остави така → 🤯 - е, че през 1920 средната продължителност на живота при жените е била 54.6 години (вие представяте ли?), което в сравнение с днешната от 79.06 години (данните са за България през 2023) е нагоре с близо 50%. Това означава едно - по-дълго ще менажираме всичко от кожата до кариерата си - да преосмислим подхода и да си намерим съюзници, с които да бутнем своите и на обществото блокажите е наложително, а не пожелателно.
Удар втори беше тази статия от The New York Times, която отваря рана и мята сол в нея още с кликбайт заглавието си, в което имаме “милениал” и “криза на средната възраст” в едно изречение. Боли ли, приятелчета? Евтино като за The New York Times, ама обиколи ли интернета - обиколи го - ей тея импресии бетонират като социален ботокс кофти модели.
Първо реших да видя къде точно я чертаем средата на живота и се оказа, че поне през 1965, когато Elliott Jaques е сметнал за нужно да му даде име на този феномен (още известен като “бял мъж си купува Ферари”) това е възрастта от 35. Набор 88, някогашните “емтелки“, чуваме ли се? Според Jaques, това е моментът, в който хората заменят оптимистичното “летоброене” с песимистично такова и вместо да мислят за времето като за интервала от “точката на раждане” насам, то започват леко да се стресират и да го гледат от перспективата на другия край - като да остава по-малко, отколкото е минало.
Проблемът ми с текстове като този в The New York Times е, че се качват на скелето на предишните поколения, за които веригата университет - работа - сватба - дом - деца - още работа - пенсиониране е била естествена и универсално логичната. Последното обаче отдавна не е вярно, но въпреки това стойността на живота ни продължава да се измерва по този калъп най-вече от хора, които съзнателно или не го избират. В това разбира се, няма нищо лошо - лошото идва, когато сегмент от същите изпитва нужда да валидира избора и мястото си като валидира модела като единственен. Всички избори извън него (били те също толкова логични) остават в сляпата точка или някак се гледат висотата на “правилния“.
Както казва Ann Friedman (ако не я четете или слушате, поправете се) - вместо за пореден път да вкарваме стрес, че закъсняваме за партито, защо просто не приемем, че това парти е свършило преди десетилетия.
малко (линкове), но от сърце.
💉 The New Yorker нарекоха ситуацията Ozempic ера.
👀 Нова anti-Instagram социалка, в която можеш да следваш само 99 човека (един in, друг out - който е класирал беститата на началната си страница в MySpace, го е играл това).
👙 Иронията, че Sydney Sweeney може да ми продаде даже бански, които не ми харесват.
🏃♀️ Отвори регистрацията за женското бягане BIODERMA WOMEN’S RUN - тази година е на 17 юни (пак събота), дистанциите са 3 и 5 километра (+ тийн категория и “Мама и аз“). Аз пак съм там с отбора ми “Трюфел и бурата“, защото никъде няма такава “Who run the world? Girls!“ енергия като на старта на ей това бягане.
🪷Третият сезон на “White Lotus“ щял да е в Тайланд. После Бали или ще ударим Фиджи?
🎶 Мила Михова ще повтори оперния си рецитал L’HEURE EXQUISE на 21 април в Оборище 5. Ако не сте чували този глас в действие - трябва! Билети онлайн няма, затова бягайте (тренировка за ръна?) до касата на залата (свършват бързо).
Mary Jane?
Ако питате мен, никой не бие Nodaleto в тази категория, но ако търсим нещо по-бюджетно - M&S са направили приличен dupe за нещо като 10% от цената. Тези на & other stories също ги бива, а в ZARA почти цялата номерация от черните е sold out, но и nude ми харесват. От ASOS имам тези в два цвята от години, а в Reformation съм харесала тези и другите с тройната каишка (здрасти на любимата ми моделка - Isabella Elei). Без ток не ме привличат толкова, но има нещо вълнуващо в тези с равна подметка и перличките.
И да не забравите, че в неделя (пак) имаме работа 🗳️,
Биби