Миналата седмица, когато трябваше да излезе този брой на нюзлетъра, работното му заглавие беше “11 ареста по-късно“ - гласях се да ви разкажа за ултрадраматичния ми полет София → Лондон, на който свалиха с полиция една дама още преди излитане и 3 часа по-късно английският еквивалент на “специални части“ щурмува току-що кацналия ни (по време на бурята Eunice) Еърбъс, за да арестува още десетима пътници.
Няколко дни по-късно самолетната ми драма ми се стори напълно тривиална, незначителна случка, а вълнението ми около нея - смешно. Емоционалните реакции имат способността да се надцакват една друга. Малко като в белота, ама “страхът“ взима “щастието”, a “гневът“ е “ръката“, която отнася всичко на масата.
Последните няколко дни са сложни за навигиране емоционално, но ако има една нишка, която си заслужава да държим и в езика, и в действията си, това е тази на
емпатията,
или способността да построиш емоционален мост между теб и друго човешко същество, в чиято ситуация реално не си - да го направиш не от перспективата на собствения си опит, а от тази на съзнаването, че може би нямаш релевантен такъв, но това не пречи да изпитваш чисто човешки емоции около онова, през което този човек преминава.
Психолозите разграничават три вида емпатия - когнитивна - един вид умствената способност да се поставиш в обувките на другия, което само по себе си още може да те остави дистанциран от неговата реалност; емоционална - чувствата на другия да предизвикват чувства в теб (да ги усещаш в тялото си, с разбирането, че интензитетът на тези чувства обичайно е грандиозно различен) - тук вече се приближаваш до неговата реалност. Балансът на горните две ни прави способни да стигнем до състрадателната емпатия, която реално ни кара да действаме, да искаме да помогнем с каквото можем.
Когато говорим за войната не е задължително да сме експерти в политическия шах зад нея, но поне да го правим с емпатия и разбирането, че “да”, днес си дъвчем езиците от камбанарията на привилегирования си живот, но нищо от това около нас не е абсолютна константа.
Тази седмица се включихме в два от протестите на солидарност в Лондон. Имах много смесени чувства дали и как това е от някаква полза, дали не е просто още един цинизъм на “нашата реалност”, но всъщност отвъд смисъла на протестите като начин на хората да окажем натиск на съответните си правителства, пък и такъв да кажем на украинския народ - “не сте сами“ - те са и инструмент да генерираме мощна колективна енергия (благодаря, Люси, че ми помогна да видя този ъгъл!), която диспропорционално надхвърля сбора от индивидуалните ни такива и е огромен бууст за способността ни да култивираме и после да проявим емпатия.
Имаше момиче с плакат “Stop bombing my family“. 💔
Не ти трябва контекст, за да те хване това за гърлото.
🎙️За постовете по време на криза и всичкото нелепо съдържание (дори само в ден едно, WTF “апокалиптичната естетика“ 🤯), просто защото очакваме всяка публична личност да се изкаже по всека тема - и да, често ще е кухо или дори вредно. Нека не мемефицираме войната, моля.
Таймаут с малко разсейки в линкове ⏱️
🏳️🌈 “Pray not to be gay”, много ми беше интересен този разказ от първо лице за това как маскират така наречената “терапия за конвертиране“ в наши дни и третират сексуалността като алкохолизъм.
💻Кога всички станахме “създатели на съдържание“?
🧸 За пръв път ми се прииска да имам NFT - мечокът на Ralph Lauren, рисуван от Audrey Schilt.
💄 @donni.davy, MUA на Euphoria пуска грим бранд (Half Magic) - + 1 за неоновите клепачи, нахалните очни линии и messy грим тренда.
🇯🇵 Явно съм последният човек, който открива японската майонеза на Kewpie (по-кисела е от обичайното, правят я с оцет по собствена рецепта) - имало я понякога в МЕТРО, както и в Алексфиш и Tako Foods.
🎥 На 25 март тръгва Bridgerton Season 2, обаче без (секси) Реджи. Ако си фен и си в Лондон - можеш да се включиш и в соарето на Secret Cinema.
🟨 Klimt: The Immersive Experience идва в Лондон и вече продават билети.
goodies 🥫
Тази седмица няма да ти давам идеи за какво да изхарчиш едни пари, но ако искаш да дариш такива, можеш да го направиш тук. Ако пък искаш да дариш дрехи, спално бельо, топли завивки или хигиенни материали - инфо къде и как да го направиш в София има тук, а в Лондон - тук.
Спри да скролиш,
Би