Мястото е Kamikatsu, първото японско село с нулев отпадък. Стоя и чета историите на канадката Kana Lauren Chan, която живее там и си мисля - аз едно домакинство не мога да накарам да рециклира като хората (+ ядката на авокадото не в компоста, приятелчета), а те цяло село са я превъртяли тази работа и рециклират отпадъка си в 45 (повтарям, 45!) категории.
В този брой на нюзлетъра искам да ви вкарам в мейла и живота, два други такива.
Първият е Tending Gardens и разказва за живота във въпросното планинско село на остров Shikoku с един светофар и около 1500 жители, които рециклират над 80% от отпадъците си (за сравнение средното за Япония е 20%; за UK - 43.8%; за България не намерих данни, но и без това не съм сигурна колко искам да го виждам това (вероятно) едноцифрено число). Та, през 90-те в Kamikatsu хвърляли боклука в гигантска дупка в земята и го палили (не е като да не сме го виждали и по нашите ширини) като това “шокиращо“ ударило по здравето на хората и по това на средата. Затова пък местните се стегнали и изградили нова система, изцяло движена от тях, не от регулации. Кана разказва супер леко за живота в Kamikatsu (мести се там в средата на 2020), за петела си особняк, за това как преосмисляш ценността на ориза като запознеш сам да го отглеждаш, също - как да си направиш hoshigaki, японската версия на малки сушени плодове, които няма да се развалят през зимата. В архива ѝ са старите текстове, а новите влизат в мейла като охладено саке в топъл ден.
PS: Метафорите ми днес (изглежда) са силно повлияни от саке мастъркласа, на който бях миналата седмица и най-после развих някакво поне елементарно разбиране на сакето като напитка. Тук има още предстоящи събития на KANPAI, ако си в Лондон.
Вторият нюзлетър е Proximities, всеки ден получаваш по три незападни новини. Разбирам защо подборът на истории в западните медии е такъв какъвто е (и респективно ехото им в социалните ни мрежи), но когато ги брандираме като “глобални“ и “интернационални“ медии ми се иска да чувахме/виждахме и малко по-далеч от носа си. Този журналистически нюзлетър ми попадна около информация, която търсех миналата седмица за убитата Al Jazeera журналистка. Трябва да призная, че като публикация е сериозно пукане на балона, защото в същия брой за Shireen Abu Akleh имаше и прясна новина от Афганистан, където талибаните в Herat (западен град) въвеждат някакви драконови закони, включително забранили жени и мъже да ходят заедно на ресторант и в парка (!), дори женените такива двойки. На жените им е позволено да ходят в парка в три дни от седмицата.
В редките случаи като имах батерия, цъках…
🫥 Доживяхме ли вече да няма “трендове“?
🦝 В цялото Джони-Амбър лимбо, това ми се видя интересно.
🤖 Малко надникване във фабрика за роботи.
👸Трябва ли ми още една документалка за живота на принцеса Даяна - не. Ще я гледам ли - определено! Този път по HBO.
🌶️ С половин око гледах (така му казвам като гледам и си цъкам телефона) документалния за Abercrombie & Fitch по Netflix, не си давах сметка колко са били големи и токсични за онова поколение в Щатите.
Ако не бършеш крипто сълзи 💸,
можеш да си купиш:
🍊 Покрай последния ми рийл имаше въпроси за очилата - от ASOS, 12.99 евро (на мен ми стоят така)
🍓Още страдам за “хавлиената“ торба с праскова, която изпуснах да си купя от Fiorucci миналото лято и май ще взема тази, но генерално поне пет ми харесаха тук.
SAVED 🐚
Да ви върви по вода седмицата, ама не “Ерген“-ска вода.🚰
Биби